Имам много истории, които бих могла да разкажа, от сватбения ни ден. Както сигурно и всяка жена, която е била булка. Жените си имаме сватбени истории, мъжете - казармени. Диапазонът на моите емоции покрай така наречения Голям ден е доста широк, от неизразимо щастие до пълно отрицание и желание за бягство.

            Но историята, която искам да разкажа, не е от сватбата, а от деня след това. Когато големите емоции вече отшумяват и оставят след себе си празнота и лека тъга, че този толкова чакан и старателно организиран ден е вече минало. Когато единственото, което изпитваш, е безкрайна умора.

            Първата вечер след първата ни брачна нощ, най-после сами след цялата суматоха, двамата със съпруга ми бяхме на ръба на силите си. Вече бяхме разгледали снимките от празника, сякаш не се случило на нас само преди броени часове. Той разопаковаше подаръците, а аз отварях пликовете и четях на глас пожеланията. Изненада ме един плик, адресиран от възрастното семейство, което живее в съседство с фамилната ни къща на село. Беше неочаквано, защото не сме толкова близки, въпреки че те ме познават от десет годишна и с присъщата си чистосърдечност, винаги са приемали мен и сестра ми като свои деца. В плика имаше три чисто нови банкноти от пет лева. Това беше най-трогателното нещо. Милите ми те! Стана ми толкова мило и толкова мъчно едновременно. На фона на всички останали големи и скъпи подаръци този скромен жест ме разчувства така, че не можах да се сдържа и всички емоции, цялото напрежение от изминалите месеци се изляха в сълзи. Плаках много. И бях много щастлива. И досега като се сетя за този момент в гърлото ми засяда буца и трябва да преглъщам и мигам честичко, за да не заплача.

            След като се успокоих седнах в краката на мъжа ми и той започна да разресва косата ми преди да я измия. Тя беше цялата заплетена и сплъстена от стилизиращите продукти, с остатъци от лепилото, което държеше розичките в прическата ми. Той много търпеливо и внимателно, за да не ме скубе, вчесваше оплетените ми кичури и това беше най-романтичното преживяване от цялата сватбена еуфория.

            Същата нощ двамата си припомнихме защо в крайна сметка беше цялото това събитие, защото в лудостта на последните седмици, същественото сякаш остана на заден план. А то е, че вече сме семейство, защото се обичаме и защото искаме да прекараме живота си заедно. Всичко останало е без значение.