Когато най-малко очакваш, любовта се стоварва върху теб с цялата си сила! Опиянява те, отнема разума ти, дава ти усмивка и криле, с които си способен да отидеш навсякъде! Така стана и с нас. Запознахме се чрез интернет. Дълги нощи писахме, споделяхме, тъгувахме и се радвахме заедно. Без да се познаваме лице в лице, ние опознавахме душите си!

Докато един ден той се престраши и се видяхме. Не, за мен това не беше любов от пръв поглед! Усещах само спокойствие! За мен той стана човека, с когото можех да общувам с часове, да се разхождам с километри и да мисля за бъдещето.

Тогава дойде морето, съпроводено с едно безумно търсене по южното ни черноморие! Намерихме се и тогава света се завъртя, аз разбрах, че това е ТОЙ, а той разбра, че аз съм ТЯ! Последваха постоянни пътувания, дълги телефонни разговори, защото интернет вече не можеше да ни даде това, което получавахме с докосванията си и с нежните думи, разменени дори по телефон. Така се стигна до нашият приказен ден само 45 дни след нашето визуално запознанство!

Толкова очаквахме заветният миг, брояхме дните, а те не намаляваха, брояхме часовете, а те ставаха все по-дълги и по-дълги. Чакахме с такова нетърпение денят, в който ще си кажем „Да”, че всички около нас също загубиха търпение!

Денят разбира се дойде - 11.11.06 г. Нощта преди сватбата не беше толкова дълга и безсънна, колкото се очакваше. Събудих се сутринта в прекрасно настроение, с малка доза притеснение и в очакване на своя любим! Очаквахме студен, ноемврийски ден, а ни изненада топло ноемврийско слънчице! Всички приготовления минаха като на сън. Приказката започна и всичко се подреждаше от само себе си.

Младоженецът дойде силно притеснен. Незнам защо не беше спазил съвета ми да използва малко от дядовото лекарство; „Домашна отлежала”, но като се замисли човек, работата си е за притеснение - булка за вземане го чака. След дълго пазарене, хитруване и всякакви стратегии отбора на булката предаде фронта. Не че не можеше да отстоява позициите си, а защото все пак сме на сватба. Важното е, че всички много всеотдайно ме пазиха и съвсем по традициите ме предадоха в ръцете на моя бъдещ съпруг.

Направихме много дискретен граждански брак и наблегнахме на църковният. В катедралата ни чакаха всички гости! Като в миналите времена минахме по Самоводската чаршия, за да слеем старите български традиции със съвременния ритуал на гражданския брак! И отидохме в църквата да обречем душите си и сърцата си в тайнството на венчанието! Попа изпълни мисията си по най-приятният за нас и гостите начин, без да се отегчаваме от църковната процедура и се изразяваше достъпно за нас, за да вникнем в смисъла на думите му и да ги приемем. Разбира се, през цялото време някои изпитваха тотален дискомфорт, като съпруга ми, защото короната падаше на очите му и незнам дали се молеше за целостта на брака ни, или за по-бързото приключване на церемонията и съответното олекване на главата му от коронната тежест!

След толкова емоции и церемонии се насочихме към друга съществена част от празничният ни ден - ресторанта, защото започнахме да осъзнаваме, че духовната храна не е достатъчна да се отдадем на танци и веселби! Там всичко премина под звуците на много музика, танци, весели и забавни игри. Понятията за „Горчиво" и „Сладко" така и не можаха да ни се изяснят до края на вечерта и затова непрекъснато опитвахме и от двете!

Бяхме щастливи! Бяхме заредени с толкова много емоции и усмивки, които раздавахме на всички! Доволни от факта, че вече сме едно цяло.

Открихме се, намерихме се, венчахме се, празнувахме! Сега остава да успеем да съхраним цялото това щастие, което още трепти в сърцата ни. Да го предадем на децата си и да остареем с него!