... Затварям очи и пред мен отново оживява топлото утро на 24 юли 2005. Денят след моят 18ти рожден ден.

Още усещам стомахът си свит на топка, но не от притеснение, а от вълнението, че най-сетне ще бъда едно с моя любим. Родителите ми се суетят около мен, приятелките ми ме до натъкмяват, полагат се финалните щрихи на прическата ми... И ето - чувам свиренето на клаксоните, настойчивите удари на тъпана. Моята три годишна приказка е на път да започне с ново и чисто начало...

Връщам се в дните, когато се запознах с моя бъдещ съпруг. Колко свежест и благост лъха от него, колко духовна чистота и сила. Цялата му величествена осанка плени съществото ми. Тогава бях още невръстна ученичка и по ученически влюбена до уши. Споменът за дългите дни, живени на далечно разстояние не вгорчава сладостта от мисълта, че ще прегърна любимия си. Заслужаваше си чакането. Заслужаваше си смелата крачка да се омъжиш на 18....

Още едно стъпало и е пред вратата на моята стая. Чувам нежния му глас, звънкия му смях. Шаферките ми задават някакви въпроси, на които уклончиво кимам с глава, защото единственото, което успявам да чуя е как той настойчиво иска да влезе при мен. След секунди сякаш светът спира да се върти. Ръцете ни се докосват, погледът му среща моя. В него прочитам удивление от начина, по който изглеждам. „Прекрасна си" прошепва той и ме дарява с топла и нежна целувка... Вече нищо друго няма значение.

Като насън минаваме през ритуалния дом, неусетно влизаме и в църквата. Узаконени сме пред Бога и човеците. Сега принадлежа на моя любим и той принадлежи на мен. Най-сетне сме едно в духовния и естествения свят. „Обичам те, докато смъртта ни раздели" - казва той, докато нежно поставя отново халката на пръста ми...

Като миг отлитат бурните танци, многото поздравления и пожелания за щастлив семеен живот. С трепет чакам да залезе слънцето, за да попадна в прегръдките на своя съпруг. Гостите си тръгват, музиката затихва, но песента на нашите сърца продължава силно да оглася коридора, стаята, брачното ложе. Докато любимият ми нежно ме целува си мисля, че си струваше да се пазя за него, струваше си чакането, всяко усилие, всяка крачка, всяка емоция.

И днес продължавам да мисля така. Знам, че любовта е по-силна от всичко, защото: "Много води не могат да угасят любовта, нито реките могат да я потопят"