Сватбените обичаи при евреите в България
Както при българите, така и при евреите инициативата за женитба е от страна на момковите родители. Когато момъкът съобщавал на родителите си, че е харесвал някоя девойка и тя проявява интерес към него, тогава се извършвал годежа.
В деня на годежа момковите родители и синът отивали в дома на девойката и уточнявали подробностите относно бъдещата сватба. Времето между годежа и сватбата е бил една-две години. В случай, че се налагало годеникът да отсъства дълго време, се извършва обреда “кинян”. По този начин годеникът се ангажирал и обричал пред Бога във вярност към годеницата. Докато трае годежа, годеницата приготвяла чеиза си, който се нареждал десет дни преди сватбата в нейната къща, за да бъде видян от всички. Той фигурира в брачния договор “кетуба”.
Евреите могат да правят сватба във всеки ден от седмицата освен в събота (шабат), поради обичая да се чупи чаша. Най-често за сватба се избира сряда, защото според еврейската религия това е светъл ден, в който са сътворени слънцето, луната и звездите. Сватбите били забранени през 50-те дни между празниците Пасха и Шавоут, с изключение на 33-ия ден и неделята след него.
Младоженецът взема булката и заедно отиват в синагогата. Там над тевата опъвали балдахин – таломо, под който заставали младоженците, до тях родителите им, които са и “сузбините”- кумовете. Те държали краищата на “талета”, покриващ раменете на младоженската двойка.
Свещеникът или равинът – в зависимост от общественото положение на младоженците, изпява седем молитви – благословии, като казва “кидуш” (женя се). Обявява акта на брака и прочита “кетубата”. В същия момент счупва чаша, с което показва на новобрачните как да се счупят злините и неприятностите в живота им.
След извършване на венчалния акт в синагогата, всички отиват в дома на младоженеца. Посрещат ги пред самите врати на къщата и хвърлят върху тях ориз, бонбони и пари. Понякога разливат пред тях вода, за да им върви в живота като по вода.
След празничната вечеря, младоженците се оттеглят в специално приготвена стая. Осем дни след венчавката младоженецът бил освободен от всякаква работа и прекарвал времето си между дома и синагогата.