Сватбените обичаи при турците в България
При мюсюлманите Имамът не изпълнява ролята на свещеника както при християнската венчавка, а по-скоро ролята на служебното лице при гражданския брак и само благославя младоженците. При исляма бракът е строго регламентиран договор, но има голяма доза свещена натовареност. Турците считат брака за свещен дори и в случаите, когато не присъства духовно лице или няма религиозна церемония.
Инициативата за женитба винаги била в ръцете на бащата на момчето. Когато избирали някое момиче, родителите на момчето изпращали пратеник – “гюрюджю” (гледач), който отблизо да прецени и разбере дали родителите му ще бъдат склонни да я дадат на въпросния момък. Бащата на момичето искал башлък, цена за дъщеря си, като при тази цена непременно се отбелязвала и красотата на момичето. След това споразумение вече се извършвал годежът, на който не присъствали младите. Родителите на момчето “белязвали” годеницата (биринджи нишан) с подаряване на накити и облекло. От този момент нататък наричат младите нишанлъ (белязани).
Между два байрама сватба не се прави. Обикновено сватбите се правят есен (четвъртък или неделя) след прибиране на реколтата, а в Кърджалийско – на тютюна. Тогава започва успешна подготовка за сватба (ниглях).
В навечерието на сватбата у момичето се прави къна геджеси, а у момчето – даул чалдърмак (прощалните моминска и ергенска вечер). Преди сватбата, в една стая в дома на булката, се разпростра целия й чеиз, за да бъде видят и преценен от всички.
В деня на сватбата булката се къпе, след което жена къносва косата й, глезените й и китките на ръцете. Аналогично на къносването на булката е бръсненето на младоженеца.
Според обичая при пристигането на младоженеца в къщата на булката, той трябва да напълни лявата й обувка с пари. Ако парите се сторят достатъчни, пускали младоженеца в една добре приготвена стая, завеждали забулената невеста и пристигал ходжата, който в присъствието на двама свидетели извършвал бракосъчетанието, съгласно ислямския канон.
След това свекърът се разплащал с бащата на булката, музикантите засвирвали хоро, свекървата пръскала дребни стотинки и бонбони, ориз или жито. И се тръгвало за дома на младоженеца. Там свекървата посрещала младоженката с хляб, менче с вода и я захранвала с различни по вкус неща: сладки, горчиви, кисели, солени, лютиви, мед и масло. След сватбата и гезето до родителите на булката, младоженецът я водел на гости при седем души свои роднини в продължение на седем дни. По този начин той я запознавал с роднините си. Това е “златното време” за младоженците или както също се нарича сега “меден месец”.
На горе
Покажи
