Български следсватбени обичаи и обреди
В понеделник сутринта (неделя след венчавката, вторник или сряда) водят невестата на вода на реката, на извора, на кладенеца или чешмата. От донесената вода тя дава първо на младоженеца. Полива и на останалите в къщата, след което дарува момковия род, а те съответно й връщат пари.
Отбулването на невестата (открив, откриванье, разкриване, т.н.) става главно в неделя след венчавката преди брачната нощ или в понеделник след ходенето за вода. Най-често разбулването става вкъщи, но то се прави и под зелено плодно дърво или трендафил, на двора в градината, на дръвника, на кладенеца и др. Невестата сяда с лице към изгрева. Рядко булото се сваля с ръце. Обикновено за целта се употребяват сурови пръчки от плодно дърво, трендафил, шипка или жегъл, а по-рядко – точилка, вретено, кавал, тръстика. Характерен момент при разбулването на невестата са благословиите, които се изричат от кума. Булото се хвърля върху плодно дърво или на покрива на къщата.
Естествено продължение на разбулването е забраждането. Невестата се забражда с бяла забрадка – атрибут на омъжената жена и от този момент я носи до края на живота си.
Първият ден невестата се въвежда в домакинския труд на новото семейство. Краят на сватбата означава и начало на общуване на невестата с семейството и рода на младоженеца. Първите контакти са обредни и са свързани с прекъсването на говеенето (обредното мълчание) от страна на невестата. Младоженецът говее на момините родители до деня на сватбата или до т. нар. “повратки”. Това е гостуването у родителите на момата. Извършва се в първия неделен ден след сватбата. Следват гостувания у кума – “на прошка”, у стария сват, у девера и т.н. Някъде ходенето на гости е свързано със забраната младоженците да работят известно време след сватбата, затова се събират дори по три гостувания дневно у различни момкови роднини.
След завършването на всички сватбени обреди младоженците са официално признати за семейство, което започва свой самостоятелен живот.
На горе
Покажи
