Сватбените халки
История
Думите съпруг и съпруга произхождат от стари български думи. Коренът е “пранга” – верига, халка. Защото двамата съпрузи са свързани с брачна верига, носят брачна халка за цял живот. Затова някога са поставяли на ръката на младоженеца желязна халка, железен пръстен – символ на сила, а на булката златен пръстен – символ на благородство, чистота, доброта.
Първите брачни халки са били от тръстика.
Според различни теории халките са символ на: размяната на имущество, което ще споделят двамата съпрузи; халката е подарък от младоженецът на булката като подарък за нейната девственост или нейната зестра.
Християнството дарява с божествено знаменование пръстена. Той символизира любовта на младото семейство, белег е на семейно положение - “Любов с пръстен – любов безкрай”.
Традиционните халки са в различни модели: плоски, кръгли, с камък, т.н. Може също да ви послужи годежния пръстен, след като е полиран и гравиран. В последните години, все повече млади двойки гравират от вътрешната страна на халката имената си и датата на сватбата.
Няма нужда винаги халките да са жълти. Златото може да бъде с лек червен или зелен оттенък, в зависимост от процентното съдържание на метал, който съдържа. Халките могат да бъдат също сребърни. Алхимиците нарекоха среброто “лунен метал” поради приликата между неговия отблясък и този на Луната. След като премина през период на обезценяване, среброто отново има своето място сред оригиналните работи на най-известни бижутери.
Какъвто и да е стилът и материалът на сватбените халки, тяхното купуване е задължение на младоженеца, освен ако кръстникът не предложи той да го направи.
Една интересна идея е да се инкрустира надпис от вътрешната страна на халката и след това тя да се раздели на две части – едната за булката, а другата – за младоженеца.